лъкатушещото

Речник на българския език

1. лъкатушещото — ср. р. членувано

лъкатушещото е производна форма на лъкатушещ (ср. р. членувано).

2. лъкатушещото — сег. деят. прич. ср. р. членувано

лъкатушещото е производна форма на лъкатуша (сег. деят. прич. ср. р. членувано).