лъкатушещият

Речник на българския език

1. лъкатушещият — м. р. пълен член

лъкатушещият е производна форма на лъкатушещ (м. р. пълен член).

2. лъкатушещият — сег. деят. прич. м. р. пълен член

лъкатушещият е производна форма на лъкатуша (сег. деят. прич. м. р. пълен член).