лъкатушещите

Речник на българския език

1. лъкатушещите — мн. ч. членувано

лъкатушещите е производна форма на лъкатушещ (мн. ч. членувано).

2. лъкатушещите — сег. деят. прич. мн. ч. членувано

лъкатушещите е производна форма на лъкатуша (сег. деят. прич. мн. ч. членувано).