лъкатушел

Речник на българския език

1. лъкатушел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

лъкатушел е производна форма на лъкатуша (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. лъкатушел — мин. деят. несв. прич. м. р.

лъкатушел е производна форма на лъкатуша (мин. деят. несв. прич. м. р.).