лъжесвидетелствало

Речник на българския език

1. лъжесвидетелствало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

лъжесвидетелствало е производна форма на лъжесвидетелствам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. лъжесвидетелствало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

лъжесвидетелствало е производна форма на лъжесвидетелствам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. лъжесвидетелствало — мин. деят. св. прич. ср. р.

лъжесвидетелствало е производна форма на лъжесвидетелствам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. лъжесвидетелствало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

лъжесвидетелствало е производна форма на лъжесвидетелствам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).