лъжело

Речник на българския език

1. лъжело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

лъжело е производна форма на лъжа (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. лъжело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

лъжело е производна форма на лъжа (мин. деят. несв. прич. ср. р.).