лудяло

Речник на българския език

1. лудяло — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

лудяло е производна форма на лудея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. лудяло — мин. деят. св. прич. ср. р.

лудяло е производна форма на лудея (мин. деят. св. прич. ср. р.).