лудяла

Речник на българския език

1. лудяла — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

лудяла е производна форма на лудея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. лудяла — мин. деят. св. прич. ж. р.

лудяла е производна форма на лудея (мин. деят. св. прич. ж. р.).