лудя

Речник на българския език

1. лудя — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

лудя е производна форма на лудея (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

2. лудя — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

лудя е производна форма на лудея (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).