луднел

Речник на българския език

1. луднел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

луднел е производна форма на лудна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. луднел — мин. деят. несв. прич. м. р.

луднел е производна форма на лудна (мин. деят. несв. прич. м. р.).