лудели

Речник на българския език

1. лудели — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

лудели е производна форма на лудея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. лудели — мин. деят. св. прич. мн. ч.

лудели е производна форма на лудея (мин. деят. св. прич. мн. ч.).