лудеело

Речник на българския език

1. лудеело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

лудеело е производна форма на лудея (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. лудеело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

лудеело е производна форма на лудея (мин. деят. несв. прич. ср. р.).