ломотило

Речник на българския език

1. ломотило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

ломотило е производна форма на ломотя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. ломотило — мин. деят. св. прич. ср. р.

ломотило е производна форма на ломотя (мин. деят. св. прич. ср. р.).