ловил си

Речник на българския език

1. ловил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

ловил си е производна форма на ловя (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. ловил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

ловил си е производна форма на ловя (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).