ловил е

Речник на българския език

1. ловил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

ловил е е производна форма на ловя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. ловил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

ловил е е производна форма на ловя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).