лобирахте

Речник на българския език

1. лобирахте — мин. св. вр., 2 л., мн. ч.

лобирахте е производна форма на лобирам (мин. св. вр., 2 л., мн. ч.).

2. лобирахте — мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.

лобирахте е производна форма на лобирам (мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.).