лобираха

Речник на българския език

1. лобираха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

лобираха е производна форма на лобирам (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. лобираха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

лобираха е производна форма на лобирам (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).