лобирах

Речник на българския език

1. лобирах — мин. св. вр., 1 л., ед. ч.

лобирах е производна форма на лобирам (мин. св. вр., 1 л., ед. ч.).

2. лобирах — мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.

лобирах е производна форма на лобирам (мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.).