лобирали

Речник на българския език

1. лобирали — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

лобирали е производна форма на лобирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. лобирали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

лобирали е производна форма на лобирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. лобирали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

лобирали е производна форма на лобирам (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. лобирали — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

лобирали е производна форма на лобирам (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).