лобирала

Речник на българския език

1. лобирала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

лобирала е производна форма на лобирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. лобирала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

лобирала е производна форма на лобирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. лобирала — мин. деят. св. прич. ж. р.

лобирала е производна форма на лобирам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. лобирала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

лобирала е производна форма на лобирам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).