лобира

Речник на българския език

1. лобира — сег. вр., 3 л., ед. ч.

лобира е производна форма на лобирам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. лобира — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

лобира е производна форма на лобирам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. лобира — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

лобира е производна форма на лобирам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).