лишил е

Речник на българския език

1. лишил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

лишил е е производна форма на лиша (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. лишил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

лишил е е производна форма на лиша (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).