личало

Речник на българския език

1. личало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

личало е производна форма на лича (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. личало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

личало е производна форма на лича (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. личало — мин. деят. св. прич. ср. р.

личало е производна форма на лича (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. личало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

личало е производна форма на лича (мин. деят. несв. прич. ср. р.).