листнете

Речник на българския език

1. листнете — сег. вр., 2 л., мн. ч.

листнете е производна форма на листна (сег. вр., 2 л., мн. ч.).

2. листнете — повелително наклонение, мн. ч.

листнете е производна форма на листна (повелително наклонение, мн. ч.).