лиснете

Речник на българския език

1. лиснете — сег. вр., 2 л., мн. ч.

лиснете е производна форма на лисна (сег. вр., 2 л., мн. ч.).

2. лиснете — повелително наклонение, мн. ч.

лиснете е производна форма на лисна (повелително наклонение, мн. ч.).