лените

Речник на българския език

1. лените — сег. вр., 2 л., мн. ч.

лените е производна форма на леня се (сег. вр., 2 л., мн. ч.).

2. лените — мин. страд. прич. мн. ч. членувано

лените е производна форма на лея (мин. страд. прич. мн. ч. членувано).