ленило

Речник на българския език

1. ленило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

ленило е производна форма на леня се (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. ленило — мин. деят. св. прич. ср. р.

ленило е производна форма на леня се (мин. деят. св. прич. ср. р.).