ленили

Речник на българския език

1. ленили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

ленили е производна форма на леня се (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. ленили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

ленили е производна форма на леня се (мин. деят. св. прич. мн. ч.).