ленила

Речник на българския език

1. ленила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

ленила е производна форма на леня се (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. ленила — мин. деят. св. прич. ж. р.

ленила е производна форма на леня се (мин. деят. св. прич. ж. р.).