лени

Речник на българския език

1. лени — сег. вр., 3 л., ед. ч.

лени е производна форма на леня се (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. лени — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

лени е производна форма на леня се (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. лени — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

лени е производна форма на леня се (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

4. лени — повелително наклонение, ед. ч.

лени е производна форма на леня се (повелително наклонение, ед. ч.).

5. лени — мин. страд. прич. мн. ч.

лени е производна форма на лея (мин. страд. прич. мн. ч.).