лекувал

Речник на българския език

1. лекувал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

лекувал е производна форма на лекувам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. лекувал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

лекувал е производна форма на лекувам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. лекувал — мин. деят. св. прич. м. р.

лекувал е производна форма на лекувам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. лекувал — мин. деят. несв. прич. м. р.

лекувал е производна форма на лекувам (мин. деят. несв. прич. м. р.).