лееха

Речник на българския език

1. лееха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

лееха е производна форма на лея (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).

2. лееха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

лееха е производна форма на лея (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).