леете

Речник на българския език

1. леете — сег. вр., 2 л., мн. ч.

леете е производна форма на лея (сег. вр., 2 л., мн. ч.).

2. леете — сег. вр., 2 л., мн. ч.

леете е производна форма на лея (сег. вр., 2 л., мн. ч.).