леем

Речник на българския език

1. леем — сег. вр., 1 л., мн. ч.

леем е производна форма на лея (сег. вр., 1 л., мн. ч.).

2. леем — сег. вр., 1 л., мн. ч.

леем е производна форма на лея (сег. вр., 1 л., мн. ч.).