леели

Речник на българския език

1. леели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

леели е производна форма на лея (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. леели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

леели е производна форма на лея (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).

3. леели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

леели е производна форма на лея (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

4. леели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

леели е производна форма на лея (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).