легнели

Речник на българския език

1. легнели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

легнели е производна форма на легна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. легнели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

легнели е производна форма на легна (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).