лафило е

Речник на българския език

1. лафило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

лафило е е производна форма на лафя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. лафило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

лафило е е производна форма на лафя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).