лафила е

Речник на българския език

1. лафила е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

лафила е е производна форма на лафя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. лафила е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

лафила е е производна форма на лафя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).