лафила

Речник на българския език

1. лафила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

лафила е производна форма на лафя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. лафила — мин. деят. св. прич. ж. р.

лафила е производна форма на лафя (мин. деят. св. прич. ж. р.).