ласкателствало

Речник на българския език

1. ласкателствало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

ласкателствало е производна форма на ласкателствам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. ласкателствало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

ласкателствало е производна форма на ласкателствам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. ласкателствало — мин. деят. св. прич. ср. р.

ласкателствало е производна форма на ласкателствам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. ласкателствало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

ласкателствало е производна форма на ласкателствам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).