кярили

Речник на българския език

1. кярили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

кярили е производна форма на кяря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. кярили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

кярили е производна форма на кяря (мин. деят. св. прич. мн. ч.).