къткало

Речник на българския език

1. къткало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

къткало е производна форма на къткам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. къткало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

къткало е производна форма на къткам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. къткало — мин. деят. св. прич. ср. р.

къткало е производна форма на къткам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. къткало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

къткало е производна форма на къткам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).