къткала

Речник на българския език

1. къткала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

къткала е производна форма на къткам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. къткала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

къткала е производна форма на къткам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. къткала — мин. деят. св. прич. ж. р.

къткала е производна форма на къткам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. къткала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

къткала е производна форма на къткам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).