кътал

Речник на българския език

1. кътал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

кътал е производна форма на кътам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. кътал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

кътал е производна форма на кътам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. кътал — мин. деят. св. прич. м. р.

кътал е производна форма на кътам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. кътал — мин. деят. несв. прич. м. р.

кътал е производна форма на кътам (мин. деят. несв. прич. м. р.).