късал

Речник на българския език

1. късал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

късал е производна форма на късам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. късал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

късал е производна форма на късам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. късал — мин. деят. св. прич. м. р.

късал е производна форма на късам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. късал — мин. деят. несв. прич. м. р.

късал е производна форма на късам (мин. деят. несв. прич. м. р.).