кършил

Речник на българския език

1. кършил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

кършил е производна форма на кърша (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. кършил — мин. деят. св. прич. м. р.

кършил е производна форма на кърша (мин. деят. св. прич. м. р.).