къртила

Речник на българския език

1. къртила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

къртила е производна форма на къртя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. къртила — мин. деят. св. прич. ж. р.

къртила е производна форма на къртя (мин. деят. св. прич. ж. р.).