къртело

Речник на българския език

1. къртело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

къртело е производна форма на къртя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. къртело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

къртело е производна форма на къртя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).