къртели

Речник на българския език

1. къртели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

къртели е производна форма на къртя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. къртели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

къртели е производна форма на къртя (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).