кърпило

Речник на българския език

1. кърпило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

кърпило е производна форма на кърпя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. кърпило — мин. деят. св. прич. ср. р.

кърпило е производна форма на кърпя (мин. деят. св. прич. ср. р.).